Oct 21, 2020, 11:11 AM

Книгите

505 0 0

 

Без книга в чантата си никога не тръгвам -

настолна библия и суеверен жест.

Тъй както пътник събеседника

във влака не избира,

така посягам в купчината -

на случаен тест.

А книгите са много, на езици странни,

до края на живота си не ще ги изчета.

Но бързам трепетно да ги докосна,

да се запозная мълком

с тези близки на духа ми същества.

А те познават нрава ми отдавна -

ще ги разлистя леко и притисна до гръдта.

В тъмата с тях ще бродя като битник -

в нов дом за кратко, без цветя в косите

и съвсем сама.

Ще пия жадно от амброзията сладка,

ще се изкачвам нависоко

и без дъх

накрая с благодарност ще очаквам

най-истинския отговор,

до следващия връх.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....