Княгиньо снежна, северна любов...
Княгиньо снежна, северна любов,
явяваш се пред мен и тази зима.
Усещам непрестанният ти зов
да те наричам " чудна" и " любима" .
Неземна сила, зная, в тебе има
и тя е синеока неизбежност.
Погледнеш ли ме все неотразима
душата ми изпълва свежа нежност.
И поривът на влюбена безбрежност
запалва в мразовитото мечти.
На музите пречистата надеждност
в снега оставя тайнствени следи.
Магията на зимата желая
чрез теб да ме опива до омая.
Княгиньо снежна пак ме поведи
през преспите с тържествени шейни.
Над върхове планински ти лети
с духа сияен на свещени дни.
А в нощите с фантазия плени
на сънищата мои часовете.
Текат реки безспир - от две страни
белеят в тишината бреговете.
Оголени дървета в лесовете
и спящите животни, семена
бленуват пролетта. По ледовете
с кънки танцува приказна жена.
В студен сезон аз виждам красота.
Сърцето ми е огън сред студа.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
