Кое е по-страшно?
Всяка секунда с теб заспиваше под клепачите на времето.
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи.
Удави се, заспа под тежестта на умората и парещите медузи.
Стопи се, като свещ пред дълго повтаряна молитва.
Утихна, като забравеното ехо в рапан и се сля с пясъка.
И сега, когато болката се преражда в носталгия се питам един въпрос:
,,Кое е по страшно? Да се събудиш от съня си или да проспиш живота си?"
© Людмила Стоянова All rights reserved.
