Кога ли, кога?!...
КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?!
Кога ли ще тръгна навред по Земята
без страх за телесните нужди, без цел,
да търся небесната Истина – свята,
която е вечна и няма предел?!
Кога ще подпаля, каквото съм имал,
и бодро ще тръгна по пътя пеша
след дирята – бледа и твърде незрима –
на своята тъмна, проклета душа?!
Кога ще престана да моля глупешки
за смешни, неструващи нищо неща
и с чест ще призная за своите грешки,
а чуждите в миг ще простя с лекота?!
Кога ще престана да чакам награда
за всичко, което съм дал и ще дам?!
Кога ли ще спра по химери да страдам
и сам ще издигна на Правдата храм?!
Кога ли ще спра да осъждам онези,
които не мислят съвсем като мен,
и мъдро ще слушам и техните тези,
готов да се уча от всеки момент?!
Кога ли ще спра да желая да имам,
а само да бъда – да бъда Сега,
да бъда мелодия – в стих доловима…
Кога ли това ще се сбъдне, кога?!...
А всъщност изобщо дали ще се сбъдне –
дали ще успея да стана човек,
преди да прекрача в живота отвъден,
където очаква ме жребий нелек?!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
