Когаго съм щастлива
Когато съм щастлива,
косите ми танцуват,
в тях облаците сиви
с нощта по цвят се сливат!
Когато съм щастлива,
очите ми се смеят,
от синьо се заливат,
докато посинеят
звездите на небето,
а птиците запеят!
Щом устните целунат,
с жар изгревите луди –
принцеса стогодишна
от сън дълбок се буди!
Когато съм щастлива,
вълшебно огледало
нашепва ми с почуда,
че времето е спряло!
Когато съм щастлива,
от дивно огледало,
събирам на парчета
вълшебство отлетяло.
Но кървави пътеки,
чертаят моите длани
и плачат ми ръцете ...
Ех, блянове мечтани!
© Ваня Иванова All rights reserved.
