Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце.
Когато ветрове сълзливи
пришпорят навъсено море
и няма пламъци игриви
да рисуват твоето лице.
Когато есента почука
със зрелите си плодове,
а после и снега затрупа
опустелите ни домове.
Когато новото начало се роди
ще бликнат чисти изворни води.
© Галя Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
