Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце.
Когато ветрове сълзливи
пришпорят навъсено море
и няма пламъци игриви
да рисуват твоето лице.
Когато есента почука
със зрелите си плодове,
а после и снега затрупа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up