Feb 11, 2008, 3:54 PM

когато... 

  Poetry » Love
405 0 0

Когато любовта си отива,

сякаш светът се срутва за миг.

Сърцето от болка се свива,

в гърдите заражда се вик.

Ръцете ти изтръпват от униние,

сковани от студа са те,

а ти се молиш за разбиране,

за малка капчица поне.

Със мъка поглеждаш наоколо,

копнееш за щастливите мигове,

но вече нямаш нищо хубаво

и мечтите ти покрити са със снегове.

© Ива Хараланова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??