Feb 11, 2008, 3:54 PM

когато...

  Poetry » Love
553 0 0

Когато любовта си отива,

сякаш светът се срутва за миг.

Сърцето от болка се свива,

в гърдите заражда се вик.

Ръцете ти изтръпват от униние,

сковани от студа са те,

а ти се молиш за разбиране,

за малка капчица поне.

Със мъка поглеждаш наоколо,

копнееш за щастливите мигове,

но вече нямаш нищо хубаво

и мечтите ти покрити са със снегове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Хараланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...