Когато
Искам да дишам свободно.
Да се радвам на света.
Движа се между хора и дървета.
Тесен е паркът за моя поглед.
Защо всичко ме гледа някак странно?
Вятърът люлее клоните, иска да ми каже нещо.
Стягат ме гърдите загадъчно,
давам от сърцето си всичко.
Тъмен е пътят, хората са тъжни.
Как да променя света за добро.
Жива съм, когато съм дала от себе си
и обич и радост.
Жива съм, когато могат да ме разберат.
Мъртва е душата ми за лицемерието.
Мъртви са гърдите ми за флирта.
Горя от огън, когато съм обичана.
Колко ли струва нежността?
Колко ли струва прекършената радост?
Може би никога не ще да разбера.
Чистотата на душата и помислите
са нещо различно.
Тях само ги чувстваш, когато си усмихнат.
Да, Когато!...
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Еси.Лек ден
-
"Жива съм, когато съм дала от себе си
и обич и радост."
Прекрасно е, Йонче! Поздравления! -
Благодаря ти Руми. Лек ден желая
-
Йонка, толкова много човечност и искреност прочетох и усетих тук...
Поздрав от мен и много усмивки ти желая! -
Благодаря ти Силве.лека вечер
-
Красиви размисли на чист човек,отново ме стопли стихът ти Йонче,поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
