Когато...
Когато...
Когато започна
да размествам мебели,
значи
ми е дошло до козирката...
Отрицателната ми енергия
заработва –
добре прикривана,
потискана,
непризната.
Когато стана цяла внимание –
към цветята,
разширявам
неусетно времето...
Ставам трепетен лист,
ласка влюбена,
и прелива
в дланите
топлината.
Когато бродя из тихи улици,
пресрещам вятъра –
той отнася сълзите,
остри крачките...
Разпилени, мислите
ровят в хаоса
и безсилни
потъват в мрежата
на самотата.
Когато вперя погледа
в небесата,
тръгвам с нишките
на самолетите...
Леко драскат небето
и го връзват
с тънката
бяла следа
на тъгата...
© Доли All rights reserved.
