Когато
Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа, готова да забравя и болка, и вина и да загърбя всеки хвърлен камък и всяка хула след блудната жена, невинна чиста като утринна роса. Светът мостовете си срутва, погребва сам и неродените си собствени деца. Безкраят ще достигне своя край, а в чашата бездънна виното удавило е истината. Край нямат ръчкащите кладата и вечна е, щом алчността и глупостта са безконечни. О, простота! И в Ада нека да горя, но да горя макар с овъ̀глени крила, а не в агония да тлея в пепелта! Душата за летене е родена и цял живот петимна е за свобода, преражда се "Свободен съм" да изкрещи, когато най е наранена и нечовешки я боли.© П Антонова All rights reserved.
