Mar 23, 2025, 10:04 AM

Когато

  Poetry
334 1 0

 

---

Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“

Бъди смел и не се предавай.

Затвори очи и се наслади на тишината.

 

Пролет, лято, есен, зима –

отминават бавно дните,

страниците падат от календара.

 

Когато сълзите капят

и навред безплодна пустош те обвива,

погледни там – зад морето от солени сълзи.

Там те чака любовта

под цъфналата сакура.

 

Когато тежък камък е обвил сърцето ти,

счупи го, разтопи го със спомена едничък –

когато за първи път те прегърна някой.

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Григоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...