Jan 14, 2007, 10:28 PM

Когато...

  Poetry
715 0 15
Когато гръмотевици светкат,
когато болка в тебе гнезди,
когато на съд те завеждат -
не падай духом, признай всяка вина!

Ако ли без вина те осъждат,
ако без болка в сърцето кърви,
ако без мъка ти се плаче,
тогава плачи, не се страхувай!

Сълзите лекуват понякога.
Справедливост няма в този свят жесток.
Намери човек, когото да обичаш
и обичаш ли и ти -

каквото и да става после,
ако ще ураган бурен да те връхлети...
Повярвай по-леко ще ти е -
усмивката няма да слиза от твойто лице!
14.01.2007г!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...