Jan 14, 2007, 10:28 PM

Когато...

  Poetry
717 0 15
Когато гръмотевици светкат,
когато болка в тебе гнезди,
когато на съд те завеждат -
не падай духом, признай всяка вина!

Ако ли без вина те осъждат,
ако без болка в сърцето кърви,
ако без мъка ти се плаче,
тогава плачи, не се страхувай!

Сълзите лекуват понякога.
Справедливост няма в този свят жесток.
Намери човек, когото да обичаш
и обичаш ли и ти -

каквото и да става после,
ако ще ураган бурен да те връхлети...
Повярвай по-леко ще ти е -
усмивката няма да слиза от твойто лице!
14.01.2007г!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....