Feb 1, 2018, 12:01 PM

Когато ангелите плачат

  Poetry » Civic
858 5 4

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...

 

За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста...

 

Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов...

 

И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина...

 

Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига -
смъртта, която е била...

 

Какво са думите? Не значат...
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат -
бъди в сълзите им горещ.

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Вярата е птица, която лети високо в Небето! И в тази стихосбирка съм събрал всичките си стихове, посветени на нея - вярата в Христос! Бог да ви благослови с прочитането и осмислянето им, приятели!

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Влади! Бог да те благослови!
  • Благодаря ти, Кети! Думите ти радват сърцето ми, защото усещам искреността им!
  • Така хубаво пишеш, така се лее, чувството винаги се предава на читателя с лекота!
  • Благодаря ти, Дарк Скай! Те наистина плачат, защото Създателят ги е изпълнил със Собствената Си Тъга за погиващия свят!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...