Когато баба приказки тъче....
В скута бабин вечер тихо сядам,
а на огнището кротко къкри котле
и картини чудни с нея изживявам
от вълшебни приказки в мечтани светове.
Разказва баба ми за самодиви и юнаци,
за змейове и хали, връхлитащи света.
За съдбата как изпраща скрити знаци
за да победи доброто всякаква тъма.
За девойки чудни и магьосници коварни,
за хитрините сбрани в шарена торбичка.
За битки невъзможни и победи славни
За животни, криещи се в дядовата ръкавичка .
Слушам аз притихнал в таз омая,
а баба продължава приказките да тъче.
Думите блестят като звездички от безкрая
и правят мене най-щастливото дете .
© Атанас Борисов All rights reserved. ✍️ No AI Used
