Когато душите се срещат
Аз често гледам към теб, към безбрежния космичен небосвод. Знаех че всичко, в що има дух и живот, е съградено от вълшебна материя, родена нейде в студения космос. От избухнали слънца, жертвали живота си заради нашия. Но откъде тази величествена и чиста сила? Как и по какви закони се ражда нещо толкова възвишено като звездата? Колко силно искам да разбера – бих дал всичко!
Когато душите се срещат
приказка, сън, пробуждане
бъдеще, минало, кръг
----
искра
удар, удар,
вдъх
нозе?! стъпки... безпътие...
образ?! лица... тълпа...
вакуум, липса, вдлъбнатина
спомен, залез, тела,
дъжд, пръсти, кожа, мекота
очи, море, устни, очи
устни
бряг
удар, метал...мрак!
молитва, надежда, храм
часовник, обещание...длан
вдъх
нишка - тънка червена.
тя сякаш доведе ме там,
там дето райските пръски
от подземната гръд експонират-
стихиите четири..не пет са?!; те сякаш тук във една се събират?! -
земя, въздух, огън, вода...... тя
ТЯ
...проблясък, всеистина, същество
позната душа, бие в сърце едно -
изгреви, залези, планети
милярди светове обзети
от вибрации, музика, ноти
сияния, цветове, въпроси -
фонтани, галактики, слънца
бяла материя, ангели, светлина!
...душата ми търсеше твоята - толкова мигове, толкова вечности, толкоз вселени -
разрушени
на прах и от антиматерия, сред амплитуди от смут и вълнения -
без време
душата ми търсеше твоята, така силно, така жадно, така болно, така истински,
непреклонно
пред нищо и никой във тази безсмислена гонка,
защо разделени сме?! - да се намерим пак - и отново
от пепелта да изгрява, възкръсва, засиява, преражда се - цял един свят нов
и душите ни пак да се слеят в звезда -
аз те намерих - познай ме любов
приказка, сън, пробуждане
бъдеще, минало, кръг
Посветено на моята Маргарита
