КОГАТО ИМАШ НУЖДА ДА ИЗВИКАШ
Ужасно е да бъдеш сам.
Ужасно е да няма никой,
когато имаш нужда да
извикаш!
И само облаците дим
от съседските комини
напомнят ти, че си ЕДИН
и че те има.
Но в тебе вече не гори
уюта на предишни нощи.
От самота ти се крещи
все още.
Вървиш в мълчание и страх,
в прозорците надничаш тайно.
И колко искаш да си в тях
поне случайно!
Но са зазидани в стени
копнежите на всички къщи
и няма кой да ти прости,
че се завръщаш.
Омраза ли е или страх -
едва ли някой ще ти каже,
но без искра от любовта
си празен.
© Горяна Панайотова All rights reserved.
