Когато морето сънува пролет
Морето през ноември се чумери,
вълните побелели са от скръб.
И пясъците на брега треперят,
с рендосван от виелицата гръб.
Къде потъна юнската му дреха
и порозовял на ранината бриз
след плисъка на утринна утеха,
полирал тъмносиния му фриз?
Къде е чайката, да го измами,
да го прилъже с крясък и печал.
Ноември ледна ризница кова му,
но я разкъсва то без капка жал.
До сетен дъх вълните му ще порят
замръзналия стъклен хоризонт,
защото знае – иде нова пролет,
най-светлият и приказен сезон.
© Слави Тодоров All rights reserved.
