Когато не я очакваш.
Аз и без любов живея,
а защо трябва от болка да се свивам?
Без нея щастлива съм,
има и други радости на тази красива земя.
Че те минават си дните,
а защо трябва да пропускам младостта си.
Усмихвам се,
весело, игриво, напук на всяка идваща тъга.
Тя, любовта –
е доста нужна, но и без нея може да се оцелее.
И така продължавам,
напред, глава не свеждам, дори да е трудно.
Смело живея,
докато я чакам да почука и на моята врата.
Само понякога
в нощите безлунни усещам по малко нейната липса,
но топли ме мисълта,
че тя – любовта, идва, когато най-малко я очакваш.
© Дияна All rights reserved.
