Когато нощем е навън
Не искам думи. Само полъх
на мисли нечии. И в полет
последен... ще се слеят в мене
с изгубените ми слова.
А нощем няма да затварям
прозорците и ще дочаквам
луната да засвети тихо,
ще чакам чуждите бездумия
със полъха на хладината.
До мен притворената книга
ще вдъхва смелост на душата ми
да вдишва, после да издишва
и да сънува в непознатото...
И само някакъв щурец,
навярно в детските ми спомени
ще пее в нощното мълчание.
Ще пия мириса на свещ
в спокойното си осезание.
И ще си мисля, че не дишам.
Че всичко е отминал сън.
Обичам въздух да отпивам.
Когато нощем е навън...
© Катя All rights reserved.
