катеринарина (Катя)
331 972
20.01.2008 г., 21:02 ч.

Когато нощем е навън 

  Поезия
703 0 16

Не искам думи. Само полъх

на мисли нечии. И в полет

последен... ще се слеят в мене

с изгубените ми слова.

А нощем няма да затварям

прозорците и ще дочаквам

луната да засвети тихо,

ще чакам чуждите бездумия

със полъха на хладината.

До мен притворената книга

ще вдъхва смелост на душата ми

да вдишва, после да издишва

и да сънува в непознатото...

И само някакъв щурец,

навярно в детските ми спомени

ще пее в нощното мълчание.

Ще пия мириса на свещ

в спокойното си осезание.

И ще си мисля, че не дишам.

Че всичко е отминал сън.

Обичам въздух да отпивам.

Когато нощем е навън...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??