Когато няма дом
Когато няма дом
===============
До селото едва дойде пешком
(през детството се стигаше с каруци)
и дълго търси своя роден дом
в руините край плачещия ручей.
Позна го по един изсъхнал бор,
с белязано в кората скъпо име.
Но птици днес не пееха във хор
и хлад повя отвътре — като в зима.
Сърцето му приплака от тъга,
припомняйки си лятото със нея.
И клетвите си спомни, и мига,
във който обеща да се оженят.
Замина после, стана капитан,
превземаше морета и жените.
Душата си превърна в мрачен хан,
гладът му за любов не се засити.
Завърна се, но нямаше селце,
в разрухата една любов не случи.
Прегърна бора с двете си ръце
и рукнали сълзи преляха в ручея.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
