Oct 10, 2008, 9:30 AM

Когато няма шанс

  Poetry » Love
771 0 5
Когато няма шанс за двама
да бъдат заедно във дните,
сърцата им, отричайки измамата,
прегръщат се с утеха във мечтите.
И тези мигове на щастие
изместват суматохата на времето
и от клюкарите крещящи
скриват в себе си на обичта им семето.
И с всеки следващ сън-мечта
то укрепва и израства,
и тъй се ражда любовта
на завист и омраза неподвластна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...