Когато нямах се

Apr 19, 2016, 7:52 AM 2017-03-12T13:16:01+02:00

Poetry » Love, Other

1110 4 7

Аз губех предмети, време и хора.

Затривах надежди. Скитах без дом.

Умирах от жажда. И пиех отрова

Заключвах се, тихо. И влизах с взлом.

Изтръгвах стрелките на всеки часовник,

отварях вратата, щом стане студено.

Направих си замък, а станах бездомник.

И взимах от себе си – да давам на мене!

Загубих се после (Не бях си платила).

Вратата зад мен се заключи.

Каквото обичах – това съм изпила.

Останах навън. (Като куче.)

Разплащах се с Ада, Небето и Бога.

Душата си скъсах – на всички да дам.

Платих за това, което не мога,

за цялата себе си, Някога... Там.

Сега съм смирена, за всичко платила.

Пък дано ми е живо сърцето!

Даже без огън, без никаква сила...

(усмихвам се) Имам небето!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-12T06:06:29+02:00

Наистина си неотразима!
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2016-04-19T16:29:21+03:00

Страхотна работа!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-04-19T16:19:17+03:00

Чудесен стих!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-04-19T09:26:10+03:00

...!!!
"Сега съм смирена, за всичко платила.
Пък, дано ми е живо сърцето!
Даже без огън, без никаква сила...
Усмихвам се. Имам небето!"
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-19T09:05:45+03:00

Добре съчленено стихотворение. Поздрав и от мен!
Genereux (Любомир Попов)

2016-04-19T09:00:09+03:00

Добре дошла и успех! Браво! Хубава поезия...
ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-04-19T08:58:39+03:00

Голямо, голямо браво!!

"Платих за това, което не мога,
за цялата себе си, Някога... Там."