Когато нямах се
Аз губех предмети, време и хора.
Затривах надежди. Скитах без дом.
Умирах от жажда. И пиех отрова
Заключвах се, тихо. И влизах с взлом.
Изтръгвах стрелките на всеки часовник,
отварях вратата, щом стане студено.
Направих си замък, а станах бездомник.
И взимах от себе си – да давам на мене!
Загубих се после (Не бях си платила).
Вратата зад мен се заключи.
Каквото обичах – това съм изпила.
Останах навън. (Като куче.)
Разплащах се с Ада, Небето и Бога.
Душата си скъсах – на всички да дам.
Платих за това, което не мога,
за цялата себе си, Някога... Там.
Сега съм смирена, за всичко платила.
Пък дано ми е живо сърцето!
Даже без огън, без никаква сила...
(усмихвам се) Имам небето!
© Andriana Valkanova All rights reserved.
