Когато нямам
КОГАТО НЯМАМ
Когато нямам какво да ти дам
някой ден на раздяла със тебе
в този свят безразборно голям,
ще ти връча своето - себе -
с една любов от прошки уморена,
пречистена от изворни сълзи
в йерархия житейска извисена,
докато си жив да те крепи.
И път в живота ти да бъде
в светлина нататък да вървиш,
любовта във тебе да пребъде,
макар че в мене ще болиш.
Когато нямам какво да ти дам
и само болка във мене остане,
ще запаля сърцето - факел голям,
във теб светлина ще остана.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
