Когато нямаш нищо друго
искам да ме заболи,
в лицето ми да викнеш,
че съм жива
да се смея и да плача
в прегръдките на истеричност дива.
Кажи ми, че ме мразиш, бързо,
сърцето ми на три да се разчупи,
тръгни си, телефонът затвори ми,
разбий копнежи, спомените скъпи.
Нищо нека аз да нямам,
да се влюбя в себе си отново,
да видя изгрева с лъчи сребристи,
да спра безсмисленото слово.
Желая нов живот и нова Светлина,
но нямам сили да се спра сама.
© Роксана Медичи All rights reserved.