КОГАТО... отломки

1.

Когато остарея аз съвсем

и Господ ми изпрати телеграма, 
поиска да се види с мен,

аз, няма да се дърпам, няма.

Багажеца си взел в ръка

със тиха и спокойна стъпка,

и с радост, с песен на уста.

Ще си отида, хем, без мъка.

2.

Във виното намерих, последната утеха.

Във виното намерих, последният другар.

Мечтите ми, мечтите, отдавна те умреха,

млад съм толкоз още, а вече тъй съм стар.

3.

С студено безразличие, аз гледам на нещата,

със хладното спокойствие, на идващата смърт.

Любов и скръб, погребани в земята,

изгризани от червей, отдавна вече спят.

4.

Мария, сърцето ми забързано, ускорено тупти.

Ах, как плахо ме поглеждат нейните очи.

Небето е лазурно, небето е ефирно,

пеят слънчеви лъчи.

Полето е ухайно, замислено, потайно...

Синчецът днес цъфти.