Когато пеят Третите петли
КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто.
В литературни глутници не вих!
С душица – разсъблечена до голо,
аз пях – дали бе вопъл, или стих? –
не знам. Но знам, че свирих мое соло!
За себе си какво ли не дочух? –
срамувам се дори да ви го казвам.
От мен остана шепичката дух
и ризата – на чистата ми пазва.
Написаните книги – те са прах.
Прочетеното – то ще се забрави.
Погрешен ключ ли, Господи, въртях? –
в ръждясали души и гнили брави?
Какво спечелих? – вятър и мъгли.
Май, друго не. Разбрах го – най-накрая! –
когато пеят Третите петли,
Поетът пее с ангелите – в Рая!
© Валери Станков All rights reserved.
