Mar 18, 2010, 6:57 AM

Когато по Небето мине мълния 

  Poetry » Love
1366 0 3

И колкото и тънък  да е косъмът,

на който  зов за Обич се крепи,

който ни  свързва - даже  и  ядосани

или  замаяни от бързите ни дни -

 

ще издържи, дори и  зъл магьосник

да сипе  върху нас порой  беди,

защото  той е  Светлината  в процепа

между "това, що  е било" и  Бъдното...

 

Тъй,  както  е без  време Моцарт -

така са и очите ти бездънни,

а времето  се състои от порции,

които  бродят  по пътеки  тъмни.

 

Отваря  се в Отвъдното прозорец,

когато по небето мине  мълния.

 

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??