Когато по Небето мине мълния
И колкото и тънък да е косъмът,
на който зов за Обич се крепи,
който ни свързва - даже и ядосани
или замаяни от бързите ни дни -
ще издържи, дори и зъл магьосник
да сипе върху нас порой беди,
защото той е Светлината в процепа
между "това, що е било" и Бъдното...
Тъй, както е без време Моцарт -
така са и очите ти бездънни,
а времето се състои от порции,
които бродят по пътеки тъмни.
Отваря се в Отвъдното прозорец,
когато по небето мине мълния.
© Кирил Ценев All rights reserved.
