Oct 26, 2008, 9:33 PM

Когато повярваш

  Poetry » Love
965 0 2

Когато повярваш в деня

и поискаш мечтите,

когато е вяра в мисълта

и имаш отклик в мечтите.

 

За тебе, за мен е денят,

за нас са звездите,

а само капчица дъжд във нощта

би погубил звездите.

 

Ти ми вярваш и още държиш,

в мен е лятото в нашето утре,

ти ме грабваш и нощем във път

покоряваш в съня ми мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...