Когато птици и луди се молят
Душата ми изстива - празен храм
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча,
а, божем, исках знак да ме учуди.
От много лустро чак ми догорча -
събудих се на сборище за луди.
Аз също луда, маската свалих -
очаквах да се срутят небесата.
Тома ли бях, че пипнах?... Но открих
най-вярната пътека към душата си.
Примамлива - по тънък хилав лед
над бездна от вина, чупливост, болка...
Оракулът ми с орис късоглед
водач ми е - за крачка, две и колко?...
Не знам. Но зная храмът оживя,
пропука се в темелите му пролет -
вратата зейна - птици да влетят -
и с лудите ведно да се помолят...
Поздравления и от мен!
