Когато се съмнявам, съм в червено
Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила,
готова всяка песен да откажа,
пристъпвам под нахалната луна
и черен шоколад й чупя даже.
От токчетата в стъпките кънти
и ехото в случайните прозорци
позорно рикошира с вик "върви!"
Нощта е всичко друго, не и грозна.
Под профила на кривото дърво
в компания са саксофон и арфа,
а пийнал мъж, и някаква жена
довършват свободата си навярно.
За тях съм призрак, но не ми личи
и роклята ми смела е, червена...
Цигара паля в първото такси
и плащам курс до края на вселената.
