Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила,
готова всяка песен да откажа,
пристъпвам под нахалната луна
и черен шоколад й чупя даже.
От токчетата в стъпките кънти
и ехото в случайните прозорци
позорно рикошира с вик "върви!"
Нощта е всичко друго, не и грозна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up