Mar 23, 2005, 7:12 PM

Когато си далече от мен

  Poetry
1.7K 0 6

Когато си далече от мен

 

В очите ти отново искам да потъна,

да се вгледам до болка в познатото лице.

Иска ми се винаги до теб да остана...

Позволи ми да ти кажа, обичам те поне.

 

Недей да пишеш сбогом в душата ми.

Недей да нашепваш за края, все още.

Недей да разкъсваш така сърцето ми,

не ме оставяй будна нощем.

 

Не ме оставяй сама под звездите.

Не поемай пътя си без мен.

Мрачно ще минават, знай годините...

Когато ти си далече от мен.

 

Това, което бяхме недей забравя...

Още малко, нежно ти ми говори...

Недей в клетката на самотата ме оставя,

сърцето ми е с теб, но върви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • 6 *
  • Много лирично! Браво, хареса ми много. 6 от мен
  • Благодаря ви момичета, това наистина е писано за песен
  • много ми харесва и не знам защо но ми звучи като тексат на някоя нежна песен,но не прекалено бавна-от онези които се запомнят.
    много е хубаво-получаваш 6 от мен
  • стихчето е страхотно, ама и коментара предизвиква такава усмивка, 6 и на двете

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...