juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
Aug 31, 2007, 12:04 AM

Когато си отиде любовта

  Poetry
837 0 11
                                      Когато си отиде любовта,
                                      звездите на небето ще угаснат,
                                      ще плисне дъжд,роден от самота,
                                      и трепета в сърцето ще удави.

                                     
                                      Когато си отиде любовта,
                                      цветята натъжени ще увяхнат,
                                      и нейде ще изчезна пролетта,
                                      земята онемяла ще заплаче.


                                      Ще гаснат  тихо моите очи,
                                      ще пари всеки спомен в самотата,
                                      душата като сняг ще се стопи,
                                      когато любовта със теб избяга...
                                      
                                      
                                      
                                      

                                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0