Aug 31, 2007, 12:04 AM

Когато си отиде любовта

  Poetry
839 0 11
                                      Когато си отиде любовта,
                                      звездите на небето ще угаснат,
                                      ще плисне дъжд,роден от самота,
                                      и трепета в сърцето ще удави.

                                     
                                      Когато си отиде любовта,
                                      цветята натъжени ще увяхнат,
                                      и нейде ще изчезна пролетта,
                                      земята онемяла ще заплаче.


                                      Ще гаснат  тихо моите очи,
                                      ще пари всеки спомен в самотата,
                                      душата като сняг ще се стопи,
                                      когато любовта със теб избяга...
                                      
                                      
                                      
                                      

                                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...