Когато си отидеш без следа
Сивотата на небето ме ранява,
от думи неизречени боли ме,
и днешният ден отминава,
а въгленът в душата ми гори ме.
Пленени устни, гаснещо сърце,
усмивката прикрила е тъгата,
изгарящи сред океан ръце,
за сетен път проклинат самотата.
Когато си отидеш без следа,
навярно вече няма да ме има,
изгоряла отдавна е мойта душа,
изстинах сред бурната зима.
Прощавам ти, задето ме подмина,
задето никога не бе до мен,
прощавам ти дори, че си замина
и превърна в болка моя ден.
На теб прощавах цял живот,
на себе си не мога да простя,
ще си замине цялата любов,
когато си отидеш без следа...
© Може би закъсняла All rights reserved.
