Jan 1, 2010, 8:55 PM  

Когато си отидеш без следа 

  Poetry » Love
684 0 2

Сивотата на небето ме ранява,

от  думи неизречени боли ме,

и днешният ден отминава,

а въгленът в душата ми гори ме.

 

Пленени устни, гаснещо сърце,

усмивката прикрила е тъгата,

изгарящи сред океан ръце,

за сетен път проклинат самотата.

 

Когато си отидеш без следа,

навярно вече няма да ме има,

изгоряла отдавна е мойта душа,

изстинах сред бурната зима.

 

Прощавам ти, задето ме подмина,

задето никога не бе до мен,

прощавам ти дори, че си замина

и превърна в  болка моя ден.

 

На теб прощавах цял живот,

на себе си не мога да простя,

ще си замине цялата любов,

когато си отидеш без следа...

 

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • добре,само ще кажа че аз приемам всякаква градивна критика и бих се радвала да ми се посочват точните грешки
  • Доста добра поетика,
    въпреки някои ритмически и граматични "недоразумения".
    Честита Нова Година !!!
Random works
: ??:??