Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,
тъй е напращяла,
че въздухът далеч от нея
е сладък
и лепи по крилцата
на мушици
и те падат обезсилени
като несподелените й
желания,
тъй е благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй горчи,
че чак е изгоряла,
от окапали илюзии.
© Стефан Кръстев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
