Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,
тъй е напращяла,
че въздухът далеч от нея
е сладък
и лепи по крилцата
на мушици
и те падат обезсилени
като несподелените й
желания,
тъй е благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй горчи,
че чак е изгоряла,
от окапали илюзии.
© Стефан Кръстев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
