inaMay (Калина Костова)
55 29
Jan 27, 2008, 11:20 AM

Когато сме се населили с печал  

  Poetry » Love
654 0 3

В печална стая,

в очакване на радостта

от тъжни мисли,

поезията се разказваше

с писател,  

на обелиски,

в облекло на призраци,

ваятел.

Все награждаваше

поредната прищявка,

да се завърне

в лоното на стаята,

като от ехо глас,

с надеждата,

че песента му този път

не е греховна

и няма да прошушне

с нито дума

очакването й

за сбъдване.

 

Поезията римува,

в плача си сълзите

до болката прибулва,

сърцето си приканва тихо,

свива го, прикрива го,

закърпва дрипавата риза

на отхвърленото минало

и пее по-пустинно

от пясъка на дюните.

 

Разказват се

от двама 
   страници.

От двама 
   странници писма, 
   допуснато изтрити,

пренасят разстояния

и казват си,

че са мечта в мечтите,

но нямат свят за днес

и страх от липса

пали в тях отсъствие.

 

В печална стая

тихо диша сън,

разглежда по витрините

без светлини

от вчера отражения.

Поезията там я нямаше.

А не намери никъде 
   и себе си отвън.

© Калина Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??