Когато спомените проговорят...
Когато спомените проговорят…
Когато спомените проговорят,
започва миналото да възкръсва.
А щом албуми стари се отворят
и връзката с реалността прекъсва.
С крилата на едни от тях политаш,
докосваш пак с мечтите си небето.
А в дебрите на други дълго скиташ
сред преживелиците в битието.
Но има и… закотвени в сърцето,
които никога не избледняват.
Те винаги отвеждат там, където…
дори и ветровете онемяват.
Изригват мислите като вулкани,
а тътенът разстрелва тишината.
Със спомени от мъка изтъкани,
завръща се единствено… тъгата.
© Христо Запрянов All rights reserved.
