Когато страстите се утолиха...
Не танцувам в душата ти
на пръсти.
С поглед не разсъбличаш ме
вече.
Да ме имаш не тичаш
след мен,
телефонът по-рядко звъни
през деня.
Не сънуваш ме нощем
далечна,
не ми сваляш звездите
красиви.
Да си светят реално остави ги
горе.
Но когато, уморена от тежките
дни,
на гърдите твои тъй бързо
заспивам,
водопад от целувки вали
и усмивката
своя аз крия в душата
и преструвам се,
че отдавна заспала съм
вече…
Тогава разбирам какво е
любов.
Когато страстите се утолиха
и мислите се подредиха,
и нямах
нужда от слова,
за да се чувствам аз желаната
жена…
Достатъчен е оня миг на
топлина,
по-силен и от вик…
и искам да го задържа
в нощта…
Ще се притисна силно
в теб,
Магичен… мой,
и вече
мога да заспя.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
