Когато страстите се утолиха...
Не танцувам в душата ти
на пръсти.
С поглед не разсъбличаш ме
вече.
Да ме имаш не тичаш
след мен,
телефонът по-рядко звъни
през деня.
Не сънуваш ме нощем
далечна,
не ми сваляш звездите
красиви.
Да си светят реално остави ги
горе.
Но когато, уморена от тежките
дни,
на гърдите твои тъй бързо
заспивам,
водопад от целувки вали
и усмивката
своя аз крия в душата
и преструвам се,
че отдавна заспала съм
вече…
Тогава разбирам какво е
любов.
Когато страстите се утолиха
и мислите се подредиха,
и нямах
нужда от слова,
за да се чувствам аз желаната
жена…
Достатъчен е оня миг на
топлина,
по-силен и от вик…
и искам да го задържа
в нощта…
Ще се притисна силно
в теб,
Магичен… мой,
и вече
мога да заспя.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
и вече мога да заспя .... браво
-
Сладък сън...
-
Най доброто сънотворно
Поздрави, Марианче! -
"Не танцувам в душата ти
на пръсти."
... а си приседнала удобно в нея! Уютно "Когато..."! Поздрав, Марианка! -
Когато няма нужда от слова...тогава е най-истинско!
Поздрав! -
Един миг топлина за нея живеем!!!Желая ти я от цялата си душа !!!
-
Поздрав и от мен -
желая ти щастие споделено! -
"Достатъчен е оня миг на
топлина,
по-силен и от вик…"
Докоснаха ме тези стихове...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но,без упойка!Щастливи бъдете!