Когато свърша всичките си грехове
(които са по принцип безконечни)
ще се огледам в свойте светове...
Дано да съм си подарил човечност!
Когато свърша всичките си извинения,
(които са безкрайни като инфантилност)
ще се потърся в алкохолните си бдения...
Дано да съм си назначил сервилност!
Когато свърша всичко и със всеки,
( преди да се изтискам сам до край)
ще се напусна тихо и навеки...
"Човек" съм! И в поклоните съм "най"!
© Николай Драгиев All rights reserved.