Когато свърши всичко, ще е... премиерата
Хората... заключват душите си с
триста катинара под юрганите, за
да дочакат края на света.
Ангел Веселинов
Нощта си пееше нещо.
Не се заслушах внимателно.
Бях зает - да приспивам съзнанието си,
което понякога от безсъние... страда.
В съзнанието - реки - мисловни -
географски необосновани...
неоткриваеми.
Откъде извират и къде се вливат... не зная.
Животът, казват, е низ от картини,
подреждани прилежно в хубави рамки...
Аз не искам да виждам галерията на моите рамки.
Спомените ми стигат... нали и те са низ от красиви картини.
Рисува ги Майсторът...
и не ги слага в рамки... аз сам съм си рамката...
А когато нарисува последната... Ще си отида!
... за премиерата...
© Георги Колев All rights reserved.
