Когато сънят ми отиде да пуши
Денем те търся по прашните улици,
в сенките на сивите ни блокове,
в локвите, където от дъжда
слънцето старателно лъчите си къпе.
И готова съм да се обзаложа, че те виждам,
дори почти долавям ти гласа.
На крачка от мен си, но винаги
две не ми достигат до безкрайността.
А нощем сънят ми отива да пуши,
тогава си мечтая да съм в твоя.
Да нарисувам с песъчинки всичките ти думи,
с дъха си да оцветя простора,
във който все със теб се губим.
И шепите се пълнят с въздух,
посегна ли за раменете да те хвана.
Без думи - този свят е глух,
а душата ми - и тя е вече няма.
© Ани Георгиева All rights reserved.
