Mar 9, 2011, 12:59 PM

Когато сънят ми отиде да пуши 

  Poetry
1013 0 14
Денем те търся по прашните улици,
в сенките на сивите ни блокове,
в локвите, където от дъжда
слънцето старателно лъчите си къпе.
И готова съм да се обзаложа, че те виждам,
дори почти долавям ти гласа.
На крачка от мен си, но винаги
две не ми достигат до безкрайността.
А нощем сънят ми отива да пуши,
тогава си мечтая да съм в твоя.
Да нарисувам с песъчинки всичките ти думи,
с дъха си да оцветя простора, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??