Jun 11, 2007, 2:33 PM

Когато те няма

  Poetry
923 0 0
 

Когато те няма

            На Ева



За сълзите, които ми спестяваше,

за твоите добри ръце

с познати, меки очертания,

за всеки жест, със който ми помагаше

по-лесно да те разбера,

за твоя поглед -

не, не мога да съм съдница!

Аз пристрастена ще съм в този спор -

дали - защото много ме обичаш ти,

или - защото нося те във мен!

Аз мога само да съм искрена -

когато ти благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...