mis_ahtopol (Силвия Христова) mis_ahtopol (Силвия Христова)
18
Mar 20, 2005, 8:14 AM

Когато ти си тръгна

  Poetry
2.1K 0 2
Когато ти си тръгна
сърцето ме заболя,
ти без жалост го изтръгна
и потъна тихо в нощта.

И загуби смисъл живота.
Как да живея сама,
как да забравя колко
щастлива бях досега?

Аз дори не знаех, че ще тръгнеш,
не знаех, че е последната ни вечер.
Искам силно да те прегърна,
но сега е късно вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0