mis_ahtopol (Силвия Христова) mis_ahtopol (Силвия Христова)
18
Mar 20, 2005, 8:14 AM

Когато ти си тръгна

  Poetry
2.1K 0 2
Когато ти си тръгна
сърцето ме заболя,
ти без жалост го изтръгна
и потъна тихо в нощта.

И загуби смисъл живота.
Как да живея сама,
как да забравя колко
щастлива бях досега?

Аз дори не знаех, че ще тръгнеш,
не знаех, че е последната ни вечер.
Искам силно да те прегърна,
но сега е късно вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0