Когато ти умираше за мене
Когато ти умираше за мене,
чувах мислите копнежни,
успяваше ти, без да подозираш,
всичко да ми вземеш -
и ум, и страст, мечти, надежди...
Когато ти умираше за мене
и ме следеше с пламнали очи,
сънувах само тебе,
дори когато знаех, че до мен той спи...
Когато ти изгаряше за мене
и аз по теб въздишах тайно,
във мрака припознавах твоя
в неговия лик омаен...
Дори когато той ме любеше най-нежно
и кълнеше се с най-милите слова,
дори тогава - уплашена, че искам те горещо -
изстивах аз към него на мига...
Затуй не исках да повярвам,
че любовта, която ни погубваше
така угасна...
Да повярвам аз отказвах,
че щом най-сетне с теб се имахме, останахме
на самотата си подвластни...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
