Когато тишината ми крещи без теб...
Когато тишината ми
крещи без теб...
http://www.youtube.com/watch?v=ayXFjp5ho0U
Не се опитвай
да ме хванеш „до поискване”.
Не ме преследвай –
аз не съм за притежаване.
И не, недей опитва
образа ми в огледалото
да впримчиш
със тънки нишки
междузвездни разстояния.
Когато тишината ми
крещи без теб
убийствено,
през синкави мъгли
от бледи отражения
във себе си се губя.
Безразсъдно.
А мракът с твоя глас
ми заговаря,
сливайки се с мене
в неразделна цялост.
...
Не говори, а чуй –
утихва времето
във изгорели залези,
опърлени от огъня
до бяло.
Не виждаш ли,
че от парчетата луна
закапаха сълзите
на безкрили ангели?
Изронват се въздишките
по прашни стълби,
където голи
капчици роса,
заспиват, тихичко
прошепнати,
по мъртви рози...
...
Дъгата сви се в скута ми,
съблечена от вятъра
невинно.
Ухание на нежни люляци
тъга разлива
в цъфналите длани.
Заспивай...
В утрешното „вчера”
ще бъда аз със теб...
Отново...
© Елмира Митева All rights reserved.
Много въздействащо пишеш!
