Dec 2, 2007, 2:36 PM

Когато утре им омръзне

  Poetry » Other
1.8K 0 19
 

Капак на тенджера затиска главоболието.

В очите се навира остра някаква вина.

Да имаше цигара... Или хляб и малко олио.

Навън играят с камъните нейните деца.

 

Те хвърлят камъни по светнали прозорци.

В онези топли домове сега е време за вечеря.

Омраза чак до мръсното под ноктите им

и тази нощ стомасите ще мелят...

 

Капак на тенджера и нищо друго. Глад.

Да имаше за майка им поне една цигара...

Децата пълнят джоба с камъни - растат.

Когато утре им омръзне, ще откраднат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честита Нова Година, Мартина! Пожелавам ти нов полет на духа, а на себе си - да се появиш с нещо в сайта ... Заради твоите стихове съм тук! Ако си в депресия заради магаре от мъжки род - не си струва! Ще те чакам и през пролетта - тогава се раждат почти всички любови!
  • Хареса ми!!! Стихотворението е чудесно!!!
  • Есента тъй хладна и различна
    пак дойде тук със кошница цветя.
    Честит рожден ден моето момиче
    бъди щастлива мила и добра...
  • Като чеРна гРобница и тая вечеР
    пуст и мРачен е гРадът.
    Тихо стъпките отекват надалече
    и в тъмата се топят...
  • Браво, Мартина, браво!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...