Когато в ада валеше дъжд

Jul 26, 2014, 2:38 PM

Poetry

557 0 6

Когато в ада валеше дъжд
На мама

Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре…
Изведнъж – в Тъмните векове.

И понесох пиетата своя,
когато в ада валеше дъжд,
изкачил се над грижи и вопли…
Изведнъж, изведнъж, изведнъж…

А не казвах и дума за обич…
Как се правех на „истински мъж“,
без да кажа на майка си „мамо“
и нагазя в цъфтящата ръж…

Не достигат и знаци и думи,
не достига и въздух насъщ…
В понеделника мъка задуха –
изведнъж, изведнъж, изведнъж…

Сред миражи и спомени мили
на един изоставен таван,
останал без разум и сили,
един мъж ридаеше сам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

2014-10-12T21:31:59+03:00

Разплака ме...ей така- изведнъж...
sisi6571 (Светла Илиева)

2014-10-12T21:15:28+03:00

Пак съм тук, при този стих!! Трогателен, разкъсващ отвътре!!...
Аз моя нямам сили да го напиша....
mariniki (Магдалена Костадинова)

2014-08-06T20:17:07+03:00

сърцето ми се сви...
изведнъж, изведнъж, изведнъж...
selene727 (Северина Даниелова)

2014-07-27T23:11:16+03:00

!
Eia (Росица Танчева)

2014-07-26T17:43:25+03:00

Моите почитания - за всички стихотворения, публикувани тук.
sisi6571 (Светла Илиева)

2014-07-26T14:45:40+03:00

Дано не Ви обиждам, но ще го кажа - заблудени същества сме ние, хората - осъзнаваме какво сме имали, едва след като го изгубим.....