Когато в полумрака се събличаш
Когато в полумрака се събличаш -
припряно и с нетърпеливи пръсти,
на дяволска хетера ми приличаш
и идва ми за миг да те прекръстя!
Бушуват във случайното ни ложе,
изгарят ни любов и страст греховна.
Но кой ли може да ни спре?...Не може
дори и власт, от всички най-върховна!
И любим се във сладостно безвремие –
задъхани, горещи, непривични,
загубили съзнание за време
и към света напълно безразлични...
Притихваме накрая уморени,
сърцата ни отново влизат в ритъм,
телата ни – напълно изтощени...
Любов ли е – това не се и питам...
На сутринта, когато се обличаш
поруменяла, със спокойни пръсти,
на непорочна дева ми приличаш
и идва ми пред теб да се прекръстя!...
© Роберт All rights reserved.
