Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук,
изчерпан като епилог на уестърн,
где “лошите” простреляни лежат,
а револвери “Колт” и “Смит и Уесън”
димящи и изпразнени мълчат,
ти съзерцавай залеза бакърен
и през листа прозиращи лъчи,
или под дъжд се разходи с чадъра
и чуй река далече как бучи,
без повод погали главата руса
на чедото, или си припомни
с целувки как покрил си женски устни -
върни се към щастливите си дни.
И обичта, с която си дарявал,
ще донесе и тема, и куплет,
а музата - къде ли да се дява? -
ще те признае пак за свой поет.
© Владимир Костов All rights reserved.
