Sep 19, 2015, 7:30 PM

Когато вдъхновението спира 

  Poetry » Phylosophy
1456 0 6

Когато вдъхновението спира

 

Когато вдъхновението спира

и музата е в отпуск или с друг,

сюжети на когото да намира,

и в творчески изпадаш махмурлук,

изчерпан като епилог на уестърн,

где “лошите” простреляни лежат,

а револвери “Колт” и “Смит и Уесън”

димящи и изпразнени мълчат,

ти съзерцавай залеза бакърен

и през листа прозиращи лъчи,

или под дъжд се разходи с чадъра

и чуй река далече как бучи,

без повод погали главата руса

на чедото, или си припомни

с целувки как покрил си женски устни -

върни се към щастливите си дни.

И обичта, с която си дарявал,

ще донесе и тема, и куплет,

а музата - къде ли да се дява? -

ще те признае пак за свой поет.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не спирай да живееш,да съзерцаваш и да даряваш...Много ми допадна!
  • Поздравление и от мене!С Рада Димова съм. Хубава вечер!
  • Не си е взела отпуск музата-
    личи от разстояние.
    Навярно се е пошегувала
    да привлече внимание.
  • Там, където е текло, ще тече пак, така, че чакай вдъхновението да се върне!Хубав, много хубав стих!
  • По мой вкус!
    Реплика : Хубаво си го описал, ама защо ли много често Музите посещават поети избрали да страдат и да са нещастни?
  • Благодаря за съветите за завръщане на музата! Във формата на красив поетичен текст особено ми допаднаха, като при мен, разбира се, отпада това за женските устни.
Random works
: ??:??