Jul 23, 2014, 9:56 PM

Когато вървиш

856 0 4

Когато вървиш по безкрайната улица,

а тя все по-безкрайна изглежда,

падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,

не отчайвай се, има надежда.

Поглед нагоре, стъпка, изправяш се,

изтупваш си овехтелите дрехи,

ти не слушай как подиграват се

на твоите войнски доспехи.

С тях колко пътища извървявал си,

вероятно хората не подозират,

че след всичките спънки ставал си,

твоите борбени сили прозират.

Не унивай след трудната работа,

че човек си станал, гордей се!

От начупена корабна палуба

ти спасителна лодка изплел си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...